Характерна особеност на съвременния български език е наличието не само на дълги, но и на кратки (неударени) форми на личните (винителни и дателни) и на притежателните местоимения. Един от тези клитични елементи е рефлексивът "се", който, за разлика от другия рефлексив "си", се среща само в приглаголна употреба. Клитиката "се" е функционално нееднородна и има различен морфологичен статус в съчетания с глагол - възвратно лично (винително) местоимение или частица (формообразуваща и словообразуваща). Тази омонимия е предпоставка за появата на синтактично многозначни изречения. Задачата на настоящата работа е да представи и анализира двусмислени изречения и да изясни морфологичния статус на клитиката в съответните различни изходни структури. 
Работата включва следните основни моменти: 
1. Морфологичен статус на омонимния формант "се" и критерии за различаването му при различни приглаголни употреби.
Основен критерий за различаване на морфологичния статус на клитиката "се" е употребата й в аргументна или неаргументна позиция в зависимост от лексикалните свойства на присъединяващия я глагол. Както е известно, в аргументна позиция могат да се явяват само автосемантични единици, каквито са съществителните имена и личните местоимения. Появата на "се" в такава позиция (напр. Мие се, Решат се, Оглеждам се в огледалото, където се = себе си) означава, че клитиката е възвратно лично местоимение и функционира като част на изречението (пряко допълнение). Тези приглаголни употреби ще обозначаваме като се-конструкции. В неаргументна употреба клитиката "се" е частица (т.е. десемантизиран елемент) и е част от аналитично оформена глаголна лексема (напр. Радвам се на подаръка, Винаги се оглеждам, преди да пресека улицата и т.н.) или е част от пасивна глаголна форма (напр. Хотелът се строи, Дрехите трябва добре да се оглеждат от клиентите, преди да се купят). Тези две употреби ще обозначаваме съответно като се-глаголи и се-форми.
2. Синтактична многозначност.
2.1. Омонимия при се-конструкции и се-форми, напр. Децата се обличат (сами себе си или от някого); Децата се търсят (едно друго или от някого). 
2.2. Омонимия при се-конструкции и се-глаголи, напр. Той се е отровил (сам себе си преднамерено или непреднамерено, случайно).
2.3. Омонимия при се-глаголи и се-форми, напр. Тук пътят се разширява (става по-широк или го разширяват).
2.4. Омонимия при се-конструкции, се-форми и се-глаголи, напр. Тя се лекува (сама себе си, от някого или при някого).
2.5. Омонимия при пасивни и желателни конструкции, напр. Нищо не ми се разказва (нищо не ми разказват или нямам желание да разказвам).