Пътешествието на "История славянобългарска" в и отвъд, преди и след Училището
Фани Евгениева Бойкова
Докладчик
преподаватель
Пловдивски университет «Паисий Хилендарски» (България)
Пловдивски университет «Паисий Хилендарски» (България)
БАН, Славянский зал
2014-03-13
10:45 -
11:00
Ключевые слова, аннотация
В
докладе рассматривается восприятие современными школьниками «Истории
славяноболгарской» (1762) Паисия Хилендарского и её переработок, осуществленных
позже.
Целта, която си поставяме, е да се проследи пътят за самоидентификация на «История славянобългарска» в образователния дискурс, «пътешествията» на нейните преписки и преправки в и отвъд, преди и след Училището, рефлексията в съвременността.
Целта, която си поставяме, е да се проследи пътят за самоидентификация на «История славянобългарска» в образователния дискурс, «пътешествията» на нейните преписки и преправки в и отвъд, преди и след Училището, рефлексията в съвременността.
Тезисы
Работата ни бе
премислена с оглед на двете ни основни задачи, а именно: 1) Да изберем подход
за съставяне/провеждане на анкета сред ученици; 2) Да изработим online анкета,
която може да се попълва от анкетирани с различна възраст, пол, образование, националност.
При проучване на анкетите се насочваме
към прилагане на дискурсния анализ, защото този метод допуска
изследваният обект – Паисий Хилендарски, «История
славянобългарска», нейните преписи,
преправки, приписки ‒ да се разглежда като продукт на дискурса и да се
оценява посредством анализ на специфичните културни пространства, в които функционира.
Дискурсният анализ е
избран и още, защото той има предимството да балансира връзките/сблъсъците в
дихотомията обективност/субективност. Във връзка с работната програма на
проекта като целесъобразен метод на изследване сред ученици се предпочита анкетата от «отворен» тип. Важно е да подчертаем, че анкетата се провежда
доброволно и няма оценъчен характер. Анкетните въпроси са премислени така, че
да изискват от учениците да създадат кратки текстове под формата на отговори ‒
метод, който е максимално близък до естествените комуникативни практики,
използвани от учениците в реална среда. На този етап от работата ни избрахме да
анкетираме ученици: от специализирано средно училище, което работи
професионално с глобални технологии и
възприема Компютъра като основополагаща ценност; от средно
общообразователно училище, които работят с компютър, но не професионално, а както работи всеки от нас, за да премислим
как децата с различна средношколска специализация се отнасят към съхранено по
страниците на Паисиевата Книга, да проверим дали го четат, да узнаем как го
тълкуват.
Изследването е по проект № НИ13 ФЛФ014 /
20.03.2013, Фонд «Научни
изследвания» на Пловдивския университет «Паисий Хилендраски»: «От идеята за историята към националното,
космополитното и глобалното: преписите и преправките на «История славянобългарска» и
културноидентификационните модели на ХVІІІ ‒ ХХІ век». Научен ръководител доц. д-р М. Кръстева.