Свети Йоан (Иван) Рилски Чудотворец е покровителят на България и небесният хранител на българския народ. Той живее в епохата на феодализма, когато българският народ е разорен от продължителни войни. Постепенно селяните губят своята земя. Тяхната собственост преминава в ръцете на болярите и на едрите земевладелци. В резултат селяните, прикрепени към своята земя, стават собственост на управляващата класа, превръщат се в крепостни селяни. При тези тежки условия на живот възникват протести, те намират израз в учението на богомилите и успоредно с това в учението на пасивното съпротивление ‒ бягство от света, от насилието и неправдата. Един от най-ярките представители на пасивния протест е Йоан Рилски Чудотворец. Данните от Житието на светеца, написано от българския патриарх Евтимий (около 1402 – 1405 г.) сочат, че Свети Йоан Рилски живял в края на IX в. и първата половина на X в. Това е времето на царуване на трима български царе ‒ цар Борис, цар Симеон и цар Петър. Останал рано без родители, Иван Рилски става послушник в манастира в Руен, близо до родното му село Скрино, приема монашество. Около светеца се събират последователи, които създават първото монашеско братство и полагат началото на светата Рилска обител. Той става защитник на всички, които търсят закрила и утешение от него. Когато достига преклонна възраст, Св. Иван оставя на своите ученици и последователи «Завет», в който им дава напътствия за отшелническия живот. В 941 г. той избира за свой приемник любимия си ученик Григорий. Малко след това отива в една пещера, където остава в продължение на 5 години – последните години от земния му живот, години, прекарани в безмълвие и молитва. Предава Богу дух на 18 август 946 г. Мощите на Св. Иван Рилски привличат много богомолци в Средец (днешна София) и името му се чества като «Средечески светилник, похвала Средеческа». Ние, българите, приемаме своя Иван Рилски с цялото си сърце като наш хранител и покровител, приемаме го с искрена любов и признателност.