Битуващият в езиковото пространство Официален правописен речник на българския език от 2012 г. поражда множество въпросителни по отношение на парадигмата на глаголите. Оказва се, че системните грешки, които дават представа за механизмите на езиковото развитие, не са узаконени с излизането от печат на новия речник, а някои от промените пък трудно се възприемат от езиковите носители и противоречат на говорната практика. Липсва единство и последователност при доста от нормативно възприетите форми. В българското езиково пространство се водят оживени дискусии около някои некодифицирани езикови форми, често срещащи се в узуса. Разбира се, че книжовният език не може и не трябва да отразява мигновено всяко ново явление, възникнало в езиковата практика, щом му е възложена мисията да обединява всички поколения от езиковата територия, която представлява. Положителна е тенденцията към обогатяване на лексикалния пласт на езика. Но периодически трябва да се преразглеждат езиковите правила. Дискусиите са свързани най-вече със свръхякавите форми особено при причастията, мекането, дублетността при някои думи, която е въведена, но не отразява реалната езикова практика, дублетността при числителните имена, непоследователността на кодифицирани форми, които се пишат слято, полуслято или разделно. Нормите трябва да дават свобода на носителите на езика, а за да не се провалят, те самите трябва да правят селекция на възможните стратегии, като изберат най-подходящата за постигане на конкретна цел.