Живеем в свят, който се изменя с много бързи темпове. Глобализацията като култ на цивилизационното развитие във все по-голяма степен губи своето значение както в теоретически, така и в практически план. Българите в чужбина са самоидентифициращи се чрез езика по етнически произход или по национална принадлежност личности, притежаващи специфични характеристики. В последните десетилетия пред България и българите продължава да бъде актуален въпросът за «интеграцията» в съвременния свят. Действията по организацията за приобщаване към българската идентичност са разпределени в няколко целеви групи: историческа диаспора; политическа ‒ след 1944 г.; икономическа ‒ началото на 20 в.; най-новата икономическа емиграция в Европа, Северна Америка, Австралия и Южна Африка ‒ след 1989 г.; чуждестранните българисти ‒ преподаватели, учени, студенти; лица-чужденци, владеенето и ползването на българския език е неотменима част от работата им, дългосрочно живеят и работят в България. Статус на българския език и култура зад граница се приема като представяне на съвременния облик на българското общество чрез преподаване и изучаване на българска литература и странознание ‒ история, география, култура. Адресатите са носители на други езици и култури и българи, които по исторически или икономически причини са напуснали родината си. Отчита се повишен ръст на изследванията в сферата на българистиката и кирилометодиевистиката на чужденците българисти. Български държавни училища зад граница: неделни, средни и университети с български направления и специализации. Учреждения в България, работещи с българи, български език и  култура зад граница: Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Министерство на външните работи и Държавната Агенция за българите в чужбина. Културните институти осъществяват културната политика на България зад граница. Езиковата тема е може би най-чувствителната, защото винаги има страхове да няма намеса в собствената национална езикова политика.